Здравейте, съучастници! Добре ли спахте? Защото аз не. След дни като вчера заспивам трудно. След месеци като последните още повече.
След злополучното фиаско с Истанбулската конвенция си мислехме, че бурята ще отшуми, но става все по-лошо. Надрасканите и свалени билбордове, юмруците в лицето на Галя, изписаните с червен спрей „педали“ на фасадата на „Пловдив 2019“, нахлуването в Рейнбоу хъб и сваленото знаме, последвано от изкъртена пощенска кутия и табела. И така до вчера, когато камък влетя в същия Рейнбоу хъб, счупвайки прозорец и последните ни надежди, че нашата общност има поне едно „безопасно пространство“. Някой хвърли камък по нас само няколко дни, след като стана ясно, че в Бруней хомосексуалността ще се наказва чрез убийство с камъни. По закон.
Затова ми е трудно да заспивам. Защото не спирам да се питам ще преживеем ли изборите? Не е шеговит въпрос и не е зададен в преносен смисъл. Защото от камъка в прозореца до камъка в лицето ми крачката е съвсем мъничка.
Минаха 11 години от последния документиран случай на убийство от омраза по хомофобски подбуди. Тогава двама младежи (единият непълнолетен) пребиха с юмруци и задушиха, притискайки в земята, студентът по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина. Мислехме си, че този брутален случай ще ни служи за обеца на ухото, че ще освети един проблем, който заедно можем да разрешим, че ще бъде постоянно напомняне на всички, че хомофобията убива. Изглежда сме бъркали.
Една част от мен иска този текст да бъде разумен, аргументиран, необвиняващ и обединяващ. Тази част от мен обаче ще мълчи. Защото съм ядосан, ужасно ядосан. Затова пак ще попитам, с по-висок тон: Как спахте, съучастници?
Ангел Джамбазки насочва ръцете на извършителите към камъните, докато не спира да говори за някакъв розов фашизъм. Не виждаме счупени прозорци, зъби и подезични кости в резултат на този розов фашизъм обаче. Защото не съществува.
Корнелия Нинова шушне в ухото им, че насилието е оправдано. Измисля си „джендър идеология“ и война срещу традиционното семейство, докато подклажда една единствена война – тази срещу нас. Няма документирани жертви на „джендър идеологията“. Защото не съществува.
Българската православна църква традиционно подкрепя хвърлянето на камъни срещу нас. Някои нейни служители подканват за това в прав текст. Припяват други религиозни вероизповедания за спасяването на „народния морал“. А едно момиче в техните редици обмисля самоубийство, защото са я убедили, че самоубийството е по-малък грях от това да бъдеше „джендър“. Какъв е този морал, който ражда такова насилие – и трябва ли да го спасяваме – остава въпрос реторичен.
Бойко Борисов обикновено мълчи (в беззвучния хор мълчат и „либералите“ от ДПС и „проевропейците“ вдясно). В редките случаи, когато Борисов говори, е по-зле: не разбирал за какво протестираме. Неразбирането е некомпетентност. Мълчанието и бездействието – съучастие.
Мога да изброявам съучастници поименно до безкрай: псевдо-политици, псевдо-интелектуалци, псевдо-журналисти, псевдо-експерти, псевдо-социалисти, псевдо-демократи. Но не са само те.
И вие сте. Всички 62%, които няма да помогнете на двойка мъже, нападнати на улицата. И всички онези, които „нямате нищо против гейовете“, стига „да не парадират“. И особено онези, които уж се борите за права и справедливост, но стоите настрана от всякакви гей каузи, защото „какво ще кажат хората“ и защото „не е моя работа“. Които не подписахте петициите ни, не подкрепихте протестите ни, не дойдохте на прайд. Защото ви е страх или защото не разбирате – не знам и не ме интересува. Съучастници! В хвърлянето на камъни по прозорци, в чупенето на зъбите на Галя, в онова убийство на Михаил Стоянов и във всяко следващо посегателство над общността ни, което по всичко изглежда няма как да не се случи.
Впрочем, не знаем и до ден днешен дали Михаил е бил гей. Заприличал им. На какво може да им заприличат дъщеря ви, дядо ви, гаджето ви, най-добрият ви приятел, вие самите? „Заприличването“ като мотив за убийство е заплаха за всеки шибан човек в тази държава.
Но спете спокойно, съучастници! Ние ще будуваме и за вас. Ще се борим срещу вас, но всъщност и за вас. И ще спечелим и за вас. Защото след всичко, на което ни подложихте, нас вече от нищо не ни е страх.
