Rainbow Hub

Позиция на ЛГБТИ Център и участващите организации

Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие.

ЛГБТИ Център – България и участващите организации – Фондация „Ресурсен център Билитис“, Фондация „GLAS“ и Младежка ЛГБТ организация „Действие“ призовават народните представители да не се подвеждат от възникналите погрешни и съзнателно подвеждащи тълкувания от страна на политически партии и религиозно-фундаменталистки неправителствени организации на текста на т.нар. Истанбулска конвенция, тиражирани по медиите през последните седмици, и да не се страхуват от ратификация на Конвенцията.

ЛГБТИ Център – България и участващите организации – Фондация „Ресурсен център Билитис“, Фондация „GLAS“ и Младежка ЛГБТ организация „Действие“ като организации, които работят за правата на ЛГБТИ хората в България, остро осъждат политическите игри и пропаганда, речта на омразата срещу ЛГБТИ хората, които неволно се оказаха жертви на политически пиар на гърба на каузата за борбата с насилието над жени и съзнателната заблуда на българските граждани за естеството на Истанбулската конвенция.

С всеки един ден, в който ратификацията на Истанбулската конвенция се отлага, се застрашава живота на хиляди български жени, както и на всички други български граждани, които системно стават жертва на насилие, основано на пола.

Фактите, които налагат България да вземе спешни мерки за по-ефективна превенция и борба с насилието над жени са безспорни:

В Европа, 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, според Агенцията на ЕС за основни човешки права;

В България според национално представително изследване на фондация „Партньори България“ 1 от всеки 3 жени е подложена на насилие;

Ромските жени са насилствено подложени на ранни бракове и ранни бременности;

Лесбийките, бисексуалните жени и транс-жените не са защитени от закона в случаи на домашно насилие в еднополови двойки или при насилие, породено от хомофобски и трансфобски подбуди;

Жените и момичетата са обичайно подлагани на сексуален тормоз на работното място или онлайн;

Някои групи жени са особено уязвими от невидимо домашно насилие: жените с увреждания, възрастните жени, жените от етнически и религиозни малцинства, и жените-бежанки.

Почти един милион българки ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори. Всички тези форми на насилие засягат пряко и непряко и децата, които неминуемо стават жертви. Жените стават много по-често жертви на престъпления, основани на пола, заради традиционни стереотипни представи, че жената (трябва да) има подчинено положение спрямо мъжа.

Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие. Целите на конвенцията са ясно записани в Глава 1, Чл. 1. Най-общо, те са премахване на насилието и дискриминацията над жените и момичетата и създаване на цялостна рамка, политики и мерки за подкрепа на жертвите. Никъде в целите на Конвенцията не се споменава „трети пол“ (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито „въвеждане на гей бракове“.

Под „насилие над жени“, Конвенцията разбира „нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола“, „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените, а под „пол“ Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.

Полът винаги е социален, така че конвенцията не въвежда ново определение за пол. Медицински установен факт е, че биологичните полове са повече от 2, но обществата приемат най-често 2 пола (женски и мъжки) като основа на обществените структури. Ратифицирането на Истанбулската конвенция няма автоматично да доведе до промяна в установените 2 социални пола у нас, нито до задължение на България да видоизмени документите за гражданска регистрация.

Понятието „социален пол“ използвано в конвенцията не означава „трети пол“, а означава начинът, по който обществото си представя характеристиките на типичния мъж и типичната жена и съответните форми на поведение за всеки от тях. Този начин се е променял във времето и ще продължи да се променя, поради обективни промени в икономиката, културата и социалните отношения.

Относно твърденията на противниците на ратифицирането, че Конвенцията ще въведе „изучаване на травестизъм и хомосексуализъм“, бихме искали да посочим, че и в момента в учебните програми по философия, психология и етика за учениците в горния курс са заложени определени теми, които касаят многообразието в човешката сексуалност и полова идентичност, така че младите хора да се запознаят с понятията „хомосексуален“ и „трансджендър“. Научното представяне на тези понятия в рамките на учебните програми помага за преодоляването на предразсъдъци, които водят до агресия и насилие към тези малцинства.

Относно страхът, че ратифицирането ще доведе до нахлуване в страната на бежанци, които се представят за трансджендър („травестити от Иран“), бихме искали да подчертаем, че и в момента Агенция на бежанците разглежда молби за убежище от хора, които са застрашени от смърт в своите страни на произход поради своята сексуална ориентация и полова идентичност и тази практика е базирано на Закона за убежището и бежанците, Женевската конвенция и Директива на Европейския съюз ЕС/2011/95, наречена за кратко Квалификационна директива, според която сексуалната ориентация може да бъде изтъкната като един от петте съществуващи мотиви за преследване. През последните 2 години са известни общо 2 случая на получен бежански статут на основа сексуална ориентация.

В заключение бихме искали да подчертаем, че:

Истанбулската конвенция се фокусира върху три ключови сфери в борбата с насилието над жени: превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците. Тя ще криминализира домашното насилие, ще подобри събираемостта на данни, мерките за превенция, както и ще подобри възможностите за координирани действия на България в тази сфера с останалите страни-членки на ЕС, които вече са ратифицирали конвенцията.

Страхът от ратифицирането на Истанбулската конвенция е неоснователен. Отказът от приемане на цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и насилието, основано на пола би превърнал държавата в съучастник на извършителите.

Призоваваме народните представители да гласуват не водени от страхове и емоции, а водени от фактите и разума ЗА ратифициране на Истанбулската конвенция.

Calendar

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

БЮЛЕТИН


Please wait…



Благодарим ви. Записахте се успешно за нашия бюлетин!

НЕКА ТИ ПОМОГНЕМ

Правна помощ

Психологическа помощ

Здравна помощ

Съпорт групи

Докладване на престъпления

ПИШИ НИ

ДОКЛАДВАЙ

ХОМОФОБСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Your Header Sidebar area is currently empty. Hurry up and add some widgets.