Коя си ти? Представи се.
Здравей! Казвам се Венета, в последните си години се занимавам преди всичко с ЛГБТИ активизъм и с това да бъда родител на вече по-пораснало дете, почти тийнейджър, а също и да откривам разни чудатости в живота.
Кое те кара да се застъпваш за ЛГБТИ каузи?
Като повечето от нас, аз също започнах заради личната си кауза и битка. Искаше ми се да мога да общувам с повече хора от ЛГБТИ спектъра, които имат деца; искаше ми се моето дете да познава повече родители, които са ЛГБТИ и да не е единствената, която има две майки и чийто семеен модел е различен от най-често срещания.
Силно вярвам, че промяната зависи от нас, от всеки един от нас. Колкото и да е странно за не малка част от обществото, а и общността ни, все още е лукс ние, ЛГБТИ хората, да можем да живеем свободно, приети, без насилие, без страх, без ограничения, без усещането, че сме втора ръка хора. Това, което ме движи и ме кара да продължавам всеки ден работата си, е силното ми желание да допринасям за това баланса на справедливостта и равенството на ЛГБТИ хората в България да бъде възстановен, или по-точно, изграден.
От всички възможни теми, по които работиш като активист, коя ти е най-любима и защо?
Най-силно се чувствам свързана с работата, която се отнася до ЛГБТИ партньорите, семействата, децата ни и правата на всички, които възникват или не, а би трябвало. Най-вероятно, заради личната ми история; а предполагам и заради факта, че се натъквам постоянно покрай работата си на много, много прекрасни семейства и техните деца, които проявяват невероятна смелост, въпреки страха или несигурността и неудобствата, ежедневно да бъдат себе си, по този начин позволявайки на обществото ни да ги „види“. (А защо не скоро и законите да не „прогледнат“).
Ако не си защитник за ЛГБТИ права, с какво би се занимавала?
Труден въпрос. И аз понякога се питам. Преди години исках да работя на автомивка, след време, в един период, в който свирих на виолончело, мечтаех за живот на музикант. В момента, покрай повечето време вкъщи съм започнала да правя домашен хляб с квас, но съм си ок това да бъде само домашно занимание.
Каквото и да правя когато и да е, то винаги ще е насочено към това животът на всеки един от нас да бъде с нещо повече, като например да има повече лекота, радост, щастие за всички ни.
Ако можеше да кажеш нещо на твоето 12-годишно аз, какво би било то?
Обичам те!
