Какво трябва да знам?
Нека започнем с вероятно най-голямото ви притеснение – Има ли нещо нередно с детето ми? Краткият отговор – не. Не е болест, не е проклятие от бога, не е ваша вината, не е нова мода, не е нещо лошо само по себе си и детето ви може да води пълноценен живот, както всички останали. Не можете и не трябва да се опитвате “да го върнете към нормалното”, защото това ще му причини само вреда.
Детето ви може да има дисфория – дискомфорт в резултат на това, че е транс. Това състояние не е леко и може да доведе до немалко проблеми – депресия, тревожност, суицидни мисли и други проблеми, свързани с менталното здраве. Тя може да бъде премахната или олекотена, като човек предприеме промените, които са му нужни, за да се чувства комфортно в кожата си – смяна на името и/или местоименията, промяна на външния вид, промени на документи, медицински преход, който може да включва хормонална терапия и/или операции. Човек може да направи само едно от тези неща, няколко от тях или пък всички, крайната цел е да се чувства добре в кожата си и да живее пълноценен живот.
Как да реагирам, ако детето ми се разкрие?
Покажете му, че го подкрепяте и че го приемате каквото е. Започнете да използвате името и местоимението, с които иска да се обръщате към него, и не го ограничавайте в това как да изглежда, освен ако не мислите или не знаете, че това би го поставило в опасна ситуация. Ако е решило да предприеме медицински преход – хормонална терапия и/или операции, не се опитвайте да го разубедите “защото може да си промени мнението”. Да, този разговор е важен и е хубаво да се проведе, но първо се образовайте по темата обстойно и когато го проведете, оставете детето си да говори за нуждите си и заедно обсъдете потенциалните рискове.
Напълно разбираемо е в началото да ви е трудно да свикнете, но не възприемайте ситуацията все едно “губите сина/дъщеря си” или че за вас детето ви винаги ще си остане пола, който му е бил приписан при раждане. Този начин на мислене инвалидира детето ви и го наранява.
Напротив, детето ви допуска до себе си и ви има достатъчно доверие, за да ви сподели, че е транс, което е изключително важно и вие самите виждате истинската му същност.
А ако сякаш не иска да ми се разкрие?
Не го притискайте и не повдигайте темата. Причините, поради които може да не ви е споделило, са много – то самото все още да се опитва да приеме себе си или да разбере себе си. Може би не смята, че е подходящият момент или … не се чувства в безопасност да ви каже, защото се страхува, че реакцията ви и/или тази на вашия партньор може да е негативна. За съжаление, живеем в общество, което често е неприемащо и случаите на деца, изгонени на улицата или физически и/или емоционално тормозени след като родителите им са разбрали, не са рядкост. Въпреки това, има много начини да подкрепите детето си!
Какво да направя, за да подкрепя детето си?
1. Реагирайте позитивно на транс герои в медиите.
Тъй като видимостта на транс хората се увеличава в медиите, има много възможности да повдигнете по позитивен начин темата вкъщи. Споделете, че транс героите са ви интересни и че искате да научите повече за тях и за живота, който водят. Всяка позитивна реакция е от значение!
2. Задавайте въпроси, без да го притискате.
Воденето на здравословен диалог може да започне от родителя. Дайте на детето си достатъчно възможности да се отвори и да сподели мислите и чувствата си. Независимо дали иска да говори за надеждите си за бъдещето или за ситуация, която се е случила в училище или на работа този ден, възможностите за открита дискусия са безкрайни.
3. Спрете всякаква реч на омразата.
Това може да изглежда очевидно, но се постарайте да изключите обидни думи за ЛГБТИ хора от речника си, особено трансфобски такива, както и да правите забележка на хората около вас, когато ги използват.
Дали ще правите грешки? Да, но старанието ви няма да остане незабелязано.
4. Образовайте се по темата.
Нещо, което също би ви било полезно, е да се информирате повече по темата. Можете да прочетете останалите статии в сайта ни на транс тематика и след това да разгледате предложените други ресурси. Така не само вие ще сте по-спокойни, но няма да има нужда детето ви да ви обяснява всичко от нулата. Не е нужно да чакате големия момент на „разкриване“, за да започнете да се учите.
Надявам се това четиво да е отговорило на поне част от въпросите ви. Знам, че това няма да е изцяло лесен процес нито за вас, нито за детето ви, но вече сте направили първата крачка и това е прекрасен старт, за което ви поздравявам! Ако все още имате въпроси или коментари, не се притеснявайте да ни ги зададете.
