Трябва да поговорим за тормоза в училище, за хомофобията. И то спешно. Да поговорим за нея по адекватен и разумен начин, с емпатия, защото нещата излизат извън контрол.

На 30 септември един ученик пребива друг ученик в Професионалната гимназия по битова техника в Пловдив. Причината била, че момчето говорело с ,,глас на обратен’’.

Напомням, че това е трети поред голям случай свързан с физическа агресия в Пловдив между ученици. Агресия, която почива на основните на хомофобия. И, не, за разлика от Нова Телевизия или други официални медии не ме е страх да го кажа директно: това е хомофобия. Горкият Пловдив. От Европейска столица на културата се превърна в Европейска столица на хомофобията. Ето кратка хронология на пловдивските хомофобски инциденти (или поне официалните случаи, за които знаем):

Първи беше случаят в Царската градина преди две години, когато група момчета надраскаха ЛГБТИ плакат със свастика отгоре и нападнаха с юмруци и ритници две момичета. Момичетата бяха с одрасквания и синини. Вторият случай беше тази година – с преследване и мятане на пиратки от страна на група тийнейджъри и побой над един ЛГБТИ тийнейджър. Отново в Царската градина. Момчето постъпи в Спешното. Тук не броим случаите с вандализираните стени на ЛГБТИ активисти от Пловдив с обиди и смъртни заплахи пред работните им места и жилищата им.

Това са много различни симптоми на една и съща болест. И тя е заразата на омразата. Имаме гигантски проблем с хомофобията в българските училища. И още повече – с насилието над ЛГБТИ тийнейджъри. Клас стани, клас мирно. Днес в училищния стол сервират юмруци.

Стрелката на вината се върти бясно и е винаги в някоя удобна за нас посока, но не и към нас самите. Виновни са родителите, казват учителите. Родителите казват, заради учителите е. Други казват, че такова ни било обществото. И така, докато играем на криеница помежду си никога не стигаме до някаква отправна точка в дебата с тормоза и хомофобията в училище. А децата ни страдат. И проблемът се влошава. Истината е, че всички в това общество носим отговорност. Но вече имаме отработена формула. Махаме с ръка, минават няколко дни, забравяме и съвестта ни излиза в лятна ваканция. Започнахме да нормализираме насилието. Баналността на злото. Самозаблуждаваме се, че е нормално.

Но не е нормално едно дете да лежи в реанимацията, с комоцио, с едно око почти затворено, и с риск за живота си, защото гласът му бил ,,като’’ на гей. Не е нормално деца да биват нападани от други деца именно заради това ,,като’’.

Причината да напиша всичко това е именно това ,,като’’. Михаил беше убит в Борисовата градина заради това че изглеждал ,,като’’ гей. Едно от двете момичета в Царската градина преди две години беше с къса коса. Навярно е изглеждала ,,като’’ лесбийка. Т.е. дори не е нужно да ,,си’’ ЛГБТИ, напълно е достатъчно е да изглеждаш ,,като’’. Не си научихме урока. Седни си, България. Слаб 2 по толерантност. Кога ще спреш да преписваш домашното на Унгария и Русия? Не разбрахме ли, че хомофобията засяга, както хомосексуалните, така и хетеросексуалните, които не се вписват в нормата? Последиците от това ,,като’’ са повече от катастрофални за всички. Плащаме тази цена със здравето на децата си – психическото и физическото такова.

Как звучи един ,,гей глас’’? Висок, извит? А как звучи ръгби плейър? А как звучи жена, която от дългите години пушене на цигари има дрезгав глас? Как изглежда момче с дълга коса на опашка? Една кратка разходка из улиците на Лондон или Берлин би създала сериозни затруднения пред моралната модна полиция в определението на това кой ,,как’’ изглежда и ,,като’’ какъв изглежда. Дори и в католически консервативния провинциален Кьолн, с претенции за космополитност, една от най-нормалните гледки е момче с боядисана коса в синьо, лилаво или розово.

Питам се докога ще се въртим бясно като объркани хамстери във въртележката на агресията? Докога ще се явяваме на поправителен всяка есен?

Кога ще започнем да говорим за насилието в училище? И, не, няколко гневни фейсбук статуса няма да свършат работа. Трябва да започнем да въвеждаме програми в училище за превенция на насилието и хомофобията, да говорим със специалисти, психолози, терапевти, социални работници. Те да направят интервенции в учебната среда. Учителите от своя страна трябва да са наясно, че проявите на хомофобия в училище не може да бъдат толерирани и да се застъпват за учениците си, когато видят, че стават обект на тормоз. Нужно е да се образоваме взаимно по темата, да повишим чувствителността си. Със семинари, разговори, с изменения в образователната ни система. Да направим така, че да не се стига никога повече до подобни случаи. Да проведем зрял обществен диалог и да предприемем конкретни мерки за справяне с този проблем. Още сега.

Звънецът би и междучасието отдавна свърши.
Време е за часът на истината.